Ами защото е срамно...

Срамно е да забравим за нейното съществуване, въпреки духовното наследство, което ни е оставила; въпреки изстрадания от нея храм в Рупите, който ни завеща с единствената цел да не забравяме, че Бог е във всеки един от нас и можем да Му се уповаваме; въпреки усилията на единици хора да ни напомнят от време на време за нея и нейните завети по време на своя посветен изцяло на хората живот...

Срамно е ние, като българи, като граждани на страната, която Ванга с умиление нарича "родина", да знаем по-малко за нашата пророчица, от много чужди граждани, особено в Русия, където има вече стотици книги и публикации, посветени на нейния живот, предсказания и духовно наследство.

Много наши духовници наричат делата й "дяволски", но не е ли тя духовникът на 20-ти век, който направи най-големи усилия да възроди вярата ни в Бога? Не е ли тя човекът, който убеди народа в съществуването на чудеса, дадени от Бога чрез нея? Не е ли тя пазителят на българския народ и духовност, посветил целият си живот в служба на хората? Кой духовник в стотиците български църкви и манастири, стоящ под топлото крило на Синода е постигнал това? Кой?

Не съм имала честта да се срещна лично с Ванга, но през целия си съзнателен живот се прекланям пред нейния дух и памет, както се прекланям пред Светиите в църквата, както се прекланям пред Бога, който като че ли имаше по-осезателно присъствие при нас, когато беше жива тя...

Да си спомним за нея, да си спомним за нейния отдаден на страдащите живот, да си спомним какво ни завеща и да се опитаме да следваме заветите й за по-добър и смислен живот!

Изказвам специална благодарност на Жени Костадинова с нейната последна книга "Пророчествата на Ванга" на изд. Труд, която ме накара да се замисля дали не сме позабравили нашата пророчица, дали българите сме й отделили дължимото внимание и която беше основният катализатор на моето вдъхновение за този сайт!

Лъжепророци и "наследнички" на дарбата на Ванга

„Не искайте да се облагодетелствате чрез моите вещи, моето име, авторитет и дарба, защото те са получени от хорското нещастие." (24)

Автора: За съжаление в днешно време една от най-доходните и модерни професии в България е да си екстрасенс. Такава дарба обаче се дава свише на хора, които по някакъв начин са доказали своята святост и безкористност. Дарбата им е дадена с единствената цел да помагат на хората, както го е правила Ванга. Без да търси внимание и популярност, без да търси благодарност и с цялата си всеотдайност е посветила живота си на хората. Само че все по-често се появяват мними "наследници" на дарбата й, със съмнителна дейност и способности, което е меко казано подло!
Самата Ванга не е уважавала особено екстрасенсите, понеже е виждала, че повечето са користни. За да даде дарба Бог на някого да лекува, той трябва да е от "тревата по-нисък", да умее да обича, да съчувства и да е скромен. Единственото, което аз съм чела и излязло от устата на Ванга относно нейните наследници е изказването й пред художничката Веса Цицелкова. Преди да замине за Париж, Ванга й обяснява къде точно да застане в Нотр Дам, за да й се яви "тази, която ке я наследи". Жената вижда, докато се моли, образа на момиче, което живее на някаква улица в Париж. След проверка, се оказва, че наистина съществува тази улица в Париж, но не успява да открие детето. След като разказва за видението си на Ванга и тя пак продумва "тази ке има като моята дарба".
В никакъв случай не се съмнявам, че освен Ванга има и други ясновидци със способности, но защо трябва да се наричат нейни наследници? Защо трябва да градят своето име върху утвърденото име на Ванга, върху нейния изстрадан и отдаден на хората живот. Защо след като са толкова добри ясновидци не разчитат на своите собствени сили и не изградят сами доверието на хората? Според мен, ако имаше ясновидец с нейната сила, досега всички щяхме да знаем за него.

" Бог дава дарбата безплатно и ти също трябва да я даваш на хората безплатно". (1)

"Сега идват много хора, дето се представят, че контактуват с извънземни. И до един смятат, че Бог ги е дарил, а не си дават сметка, че това не става така. Никой нищо не ти дава ей така. Ходи си човекът по белия свят, греши, робува на страсти и пороци, не изпълнява Божиите заповеди, дори не вярва в Бога, а Той изведнъж – хоп и му дава небесен дар. Така “изведнъж” дава само Сатаната. Неговите “дарове” са временни, само докато душата на човека се съблазни, докато се възгордее, че е нещо по-особено от другите. Този човек се осъжда на вечно страдание. Да бяха тези хора отворили житията на светиите, щяха да видят каква вяра, колко години страдания и изпитания са нужни, колко време покаяние, пост и молитви са необходими, та човек да очисти душата си и да стане готов да приеме Божията милост като небесен дар - било то лечителство, ясновидство, пророкуване...
За цъжаление българинът е податлив на сатанински внушения. Тези същества, с които общува, са единствено рожби на дявола и не идват отдалече, а са си тук, около нас, или идват от поднебесното царство, което се обитава от сатаната и неговите слуги... " (1)

Изкушени от славата на Ванга скоро след нейната смърт се появяват десетки нейни "наследници" на дарбата й. Те се представят пред своята публика, жадна за среща с паранормалното, като благословени лично от Ванга приживе. Желаещите да се накичат с безпорния авторитет и феномен на Ванга се появяват и в Русия. (1)

Идваха при Ванга и прочути лечители и екстрасенси. Това някак се беше превърнело в традиция. Тези хора подобно на българските им колеги се подлагаха на своеобразна „индикация” за висотата на своите способности. Идваха с огромно самочувствие и съзнание за „божествената” си мисия на земята. Всяка добра дума, казана им от Ванга, се раздухваше и преувеличаваше в пресата като получено „майсторско свидетелство”, като признание за тяхната изключителност.
Истината обаче е друга. Много от тези „богоизбрани” апостоли напускаха Вангиния дом изцяло развенчани и посрамени. Тя нямаше добро мнение за екстрасенсите. Ванга непрекъснато споделяше, че това са лъжепророците на „последните времена” на земята. Те не могат да помогнат на човека, а само да изкушат душата му, да го объркат. Най-великият лечител според нея беше Бог и човек трябваше да търси неговите лекове, за да живее добре и на земята, и в отвъдното. Спомням си за конфузната среща на Ванга с екстрасенса и лечителя Георгий Грабовой. Пресата предварително разгласи пристигането на прочутия човек-рентген. Изписаха се много суперлативи. Организирани бяха срещи на болни и страдащи хора във Военния клуб в София, където Грабовой проведе масови сеанси. Не съм чула някой да се е излекувал след тези срещи, но гледката преди започването им беше доста потискаща. Събрали се бяха стотици болни - сакати в инвалидни колички и с патерици. Имаше и ненормални, водени от свои близки. Малката зала, определена за сеансите, не можеше да ги побере, та доста стояха и отвън на стълбите - надяваха се силата на дарбата на лечителя да ги докосне и от по-далечно разстояние. Но след „лечението” всички бяха разочаровани.
Георгий Грабовой се срещна с Ванга на Рупите в края на октомври 1995 година. Чула за голямата слава на екстрасенса, Ванга го подложи на своеобразен изпит. Извика от чакащите пред вратата й млад посетител от София, който беше дошъл да търси лек за болното си дете. Ванга му каза, че детето е на 2 години, има тумор в главата и вече е с разсейки. „Диагнозата” й беше, че вече е много късно да се направи каквото и да било и че детето ще умре също както и другото им дете, починало няколко години по-рано. Разбира се, Ванга не се изрази така директно. Тя добре разбираше огромната болка, която ще причини с разбиването на последната надежда на бащата, затова му каза, че това е изпитание, но да се моли Богу и той един ден ще дари семейството му със здраво дете. Георгий Грабовой, който присъстваше на разговора, не се съгласи с диагнозата на Ванга. Той посъветва бащата да дават на детето билки, с които да се прочистят червата на болното, и това щяло да му помогне да се излекува. Реакцията на Ванга беше страшна. Лечителят беше изгонен като измамник с най-грубите думи, на които Ванга беше способна. Всички присъстващи се почувствахме много неудобно, а как се е чувствал лечителят, дори не искам да си помисля. Все пак той се опита да „спаси” честта си и беше организирал импровизиран сеанс в крайпътен ресторант, като не беше забравил да поиска от любопитните по 20 лв. за вход, но „представлението” нямаше успех, защото оценката на пророчицата вече го беше изпреварила. (25)

Алан Чомак и Кашпировски са се срещали с Ванга на Рупите. За тези срещи тя винаги разказваше с малко ирония. Кашпировски я беше посетил през пролетта на 1990 г. Седнал край нея и споделил веднага, че усеща да „лъха от Ванга студ”. Ванга го чула и вероятно не й е било много приятно от тази констатация, но нищо не казала. Едва когато започнала подробно да разказва за семейството и проблемите на Кашпировски, той съвсем забравил за „студа” и започнал да се приближава до нея. Както всички останали, бил смаян от невероятните й способности за разлика от Ванга, която не беше впечатлена от неговите. „Ще казва, че можел да загрее вода в чаша”, иронично и недоверчиво споделяше тя, а после, клатейки отрицателно глава, подхващаше отново темата за лъжепророците.
При Ванга беше и Тамара Глоба, астроложка от Русия, която предсказваше на хората по звездите. Благодарение на пресата стана популярна и в България. Голямото желание на Глоба също беше да се срещне с Ванга и те се срещнаха, но не зная как Тамара се е чувствала след това, защото моята леля беше изцяло скептична и към астрологическите сеанси. Разговорът тръгнал в съвсем интимна посока. Ванга направила подробен преглед на интимния живот на посетителката и не й спестила острите забележки относно нейното поведение. Накрая, като да се увери окончателно в резервите си към способността на астроложката, Ванга я помолила да й каже нещо за бъдещето, а Тамара Глоба й се извинила, че „нямало звезди”. „Щях да разбера нещо и за себе си - смееше се понякога незлобливо Ванга, - но нямаше звезди, за да го кажат.” (25)

Вълната на „екстрасенсите” у нас се увеличаваше. Не бяха малко и тези, които се обявиха за „ученички” на Ванга или още по-смело - за нейни „наследнички”. Аз се опитах да се намеся, като цитирах в някои издания казаното от Ванга, че „тя не може да има ученички, защото при никого не се е учила, за да го предаде на друг, и че само Господ знае дали ще има наследничка”, но това изявление мина незабелязано. И как не! Да си под „запазената марка” на Ванга означава повече „клиенти” и естествено повече пари, много пари. (25)